Какво е детски активизъм тук и сега?
Информация за изследването
Това изследване е проведено в първата половина на 2022 г. от изследователски екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ по покана на Фонд „Мечтата на Таня“. То търси отговор на въпроса: какви дейности и инициативи за участие на децата в обществения и политически живот съществуват в България в момента и кои са децата и възрастните, свързани с тях?
Изследователският екип откри и обработи информация за над 170 организации и структури, които предлагат възможности за социално-значимо участие на деца по различни теми. Беше изработена национална карта на детското участие и активизъм, в която са включени 140 фондации и сдружения, общини, младежки групи и движения, училища, медии и онлайн платформи, държавни институции и бизнес клубове. Представители на 62 от включените в картата организации и структури участват директно в изследването чрез попълнени въпросници и/или интервюта.
Задълбочени интервюта са проведени с 16 деца и младежи, които допринасят значително и/или развиват собствени идеи в полето на активизма. В интервютата те разказват за своя опит и споделят мнението си затова какво е реално се случва с децата, които искат да участват в обществения живот, какво им помага и какво им пречи. (Повече за изследването можете да откриете в ПЪРВА ЧАСТ: ВЪВЕДЕНИЕ от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)
Най-важното от анализа Ноу-хау център представя в поредица от публикации, в които се спираме на основите теми, откроени в доклада. (Всички публикации можете да откриете в раздел „Детски активизъм“ на сайта на Ноу-хау център.)
Това изследване проведохме водени от убеждението, че всички форми на детска и младежка ангажираност предполагат възможности за въздействие върху обкръжаващата среда (стига, разбира се, да не са форми на злоупотреба с децата). Организациите, включени в разработената карта на детското участие и активизъм в България, независимо от техния профил и структура, разпознават наличието на такива възможности и в по-малка или по-голяма степен се възползват от тях в работата си с децата и младежите. Къде обаче да поставим границите между различните понятия, с които работим?
Активизъм ли е доброволчеството?
Разбрахме, че приблизително 1/3 от всички организации, които работят в широкото поле на детското участие, развиват целенасочено само инициативи за привличане и канализиране на детска и младежка енергия в обществена полза, най-общо – доброволчески и благотворителни инициативи. Отбелязахме също, че голяма част от училищните съвети, детските и младежки парламенти и дори консултативните групи към различни организации и институции се занимават с благотворителност регулярно или по специфични поводи. Този тип инициативи предполагат възможности децата да повлияят на социалния контекст, в който живеят, доколкото чрез тях те се свързват с други хора и заедно работят за постигнато на цел, която се отнася до общото благо в най-широк смисъл.
Трудно е инициативите по детско участие да бъдат причислени категорично към една или друга категория, напр. само към групата на доброволческите дейности или само към групата на овластяващите действия. Границите между категориите не могат да бъдат фиксирани, защото за повечето инициативи се оказва, че още на ниво идея съдържат елементи от две или дори повече принципно различни форми на детска и младежка ангажираност.
Нещо повече, забелязахме, че пътят на младите активисти в България обикновено минава през поне няколко различни инициативи и формати. Обикновено младите хора участват в две или повече дейности от различен тип: менторска програма, лидерско обучение, доброволческа дейност, консултативна група, училищен съвет. В най-добрия случай, следвайки този път, младите хора накрая достигат до реализирането на собствени проекти, които сами избират да реализират разчитайки на свой ред най-вече на доброволчески усилия.
Доброволчеството може да бъде крачка към активизъм тогава, когато е представено от възрастните, подкрепящи децата, като стъпка, а не като действие, което изчерпва възможностите за участие. Според самите младежки активисти, които се включиха в изследването, непознаването на перспективите и инструментите за участие на младите хора е една от основните бариери пред тях да се развият като активисти. Знанието, че има нещо отвъд доброволчеството може да направи разлика и да тласне част от тях към активизъм.
Активизъм ли е участието?
В България в момента понятията за „детско участие“ и „детски активизъм“ не са еднозначно дефинирани и операционализирани в практиката на професионалистите и организациите, които работят с деца и млади хора. Двете понятия са сякаш неясни и по отделно.
И все пак, когато изследователи и участници в изследването заедно мислехме, каква е разликата в практиката между участие и активизъм, стигахме до концепцията, че под участие се разбира по-скоро вслушването в гласа на децата и включването им във вземането на решения, вкл. такива от политически характер, които ги касаят, докато активизъм е осъзнатото и целенасочено усилие за промяна в средата и обстоятелствата от животите на цели групи от хора в уязвима ситуация, т.е. усилие за социална и политическа промяна.
Оказа се, че изключителна важна разделителна линия, която стои между участието и активизма, е чия е инициативата. Тази линия прокараха най-отчетливо самите младежки активисти, които се включиха в изследването: за тях активизмът трябва да идва от самите деца и младежи и да е собствено, органично, авторско действие.
През различни формати много организации и институции в България предоставят на децата и младежите пространство именно за участие. Участието не е необходимо условие, но е добра предпоставка за активизъм, който обаче невинаги се разгръща. Основната причината за това е, че отделените за участие пространства са твърде тесни: форматите са рестриктивни; има съществени ограничения около темите, по които се работи; участието е непредставително; методите и похватите, които възрастните използват – също често не помагат.
Какво постигат децата и младежите като активисти?
В пространствата за участие децата и младежите най-често успяват да стигнат донякъде, да развият определени умения, да видят резултати от свои действия, което е несъмнено позитив. Някои от тези младите хора, които съумяват да вземат нещо за себе си от този опит с участието, се превръщат в активисти през собствените си проекти по-късно. (Една истинска история как това се случва можете да прочетете в интервюто ни с младата активистка Мария Атанасова.)
Що се отнася до активизма, който не минава през утвърдени формати за участие и изградени умения, могат да бъдат цитирани десетки примери за действия, които са останали без резултат (ако не се броят предизвиканите предимно негативни реакции сред широката публика), и само няколко, които са довели до някаква промяна.
Добър пример са действията на петокласничка от Столично училище до Държавната агенция за закрила на детето относно тежките училищни раници, които малките ученици трябва да носят всеки ден. Жалбата, която тя пише, получава значително обществено внимание и в крайна сметка отговорните институции се задействат да решат проблема.
Списъкът с неуспешните действия включва: национална подписка за по-дълго голямо междучасие; национална подписка за премахване на двусменния режим на учене; инициатива за национален ученически референдум за промяна в начина, по които се организират свободно-избираемите предмети в училище; отделни акции в училище „за“ или „против“ назначаването или уволнението на директор или учител; „за“ или „против“ охрана; „за“ или „против“ носенето на униформи и др. Съгласни ли сте с тези искания? Определено някои от предложенията за промяна са смислени и обосновани, подплатени със солидни аргументи, които и много възрастни приемат и разбират, други – не толкова. Очевидно обаче смислеността и обосноваността не са критерии за добър резултат и бариерите пред детския активизъм се оказват достатъчно силни да спрат децата и младите хора.
(Повече за характеристиките и пътя на младия активист можете да откриете във ВТОРА ЧАСТ: ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)